Епохата на Българското възраждане е време на духовно пробуждане и народни бунтове за свобода. Дори и в най-трудните и тежки изпитания стремежът към знания не угасва. Пътят на просвещението започва в малкото и схлупено помещение в църквата. Времето почти е заличило спомена за онези времена, в които свещеникът на селото е бил и проповедник, и съветник, и даскал. В малката църква, градена според изискванията на османската власт, е поставено и началото на просветното дело в с. Поликраище. През 1844 година за втори свещеник в селото е ръкоположен Георги Маринов Полуганов. Наследниците му Никола Г. Попниколов и Георги Н. Попниколов знаят, че наскоро след като е ръкоположен за свещеник, той става и учител на децата в селото в годината 1847. Преди Освобождението в с. Поликраище учителстват Атанас Кьорпенчев, даскал Стоян от Лясковец, Христо Попхристов от Арбанаси и Терзи Ангел Николов от Поликраище. Големите промени, настъпили през деветнадесетото столетие, изискват и нови знания. Замогнали се селата от двете страни на Балкана, разраснало се занаятчийското производство, оживила се и търговската дейност. За упражняването на новите професии имало нужда от знания по аритметика, география и чужди езици. За да отговори на потребностите на новото време, през 1877 година в селото отваря врати и светското училище. След Освобождението се събират средства и в черковния двор се построява училище с четири класни стаи. Първите писмени документи за образователното дело в с. Поликраище са протоколните книги от заседанията на учителския съвет и се съхраняват в Държавен архив — гр. В. Търново. През същата година главен учител е Никола Велюв. Като учители са работили П. Вакавчиев и Иван П. Удварев. През 1911 година е открита прогимназията, но броят на учениците нараства и това налага построяването на нова училищна сграда. През 1912 година е завършен строежът и в нея започват да се обучават началните класове, а прогимназията продължава да се помещава в старото училище. Не след дълго, през двадесетте години, налага да бъдат построени още две училищни сгради за начални училища. В южната част на селото в 1929 година е открито НУ „Св. Иван Рилски”, а на другия край на селото отваря врати за най-малките ученици и НУ „Хр. Ботев”. През 1946 г. в двора на училище „Св. св. Кирил и Методий” е разработен участък за опитно поле. Определено е и място за спортна площадка. Сега тя е асфалтирана, оборудвана и е любимо място за отдих и игра на учениците. От 1961 г. до 1964 г. по инициатива на учителския колектив с директор Никола Николов и ръководството на селото успоредно на сградата на училище „Св. св. Кирил и Методий” е построена и сграда за обучение по физическа култура и ръчен труд. През много трудности и изпитания преминава народът ни. Ние, българите, познаваме възторга и подема от победите, но преживяваме и унижението и покрусата след Междусъюзническата и Първата световна война. Гладът и мизерията често чукат на вратата на българския селянин. Но и в най-тежките времена дедите ни намират средства за образование на децата си. Тази грижа е не само лична, но и обществен дълг на всеки. Затова по-заможните жители на селото подпомагат със средства обучението на бедните деца. Boncho_Bochev Бончо Бочев През 1922 г. се учредява дарителски фонд на името на Къню Хаджипетков, който дарява на училището 10 000 лв. Държавен архив в гр. В. Търново съхранява протоколите от заседанията на училищните настоятели. От тях лъха ангажираността на тези достойни хора към учебното дело в селото. Обект на разискване и решение са всички въпроси, свързани с училището — назначаване на учители и чистачи, организиране на читалня, подготовка на благотворителни сценки и сказки, закупуване на учебници за бедните, откриване на безплатна трапезария, стопанисване на училищните земи и сгради. Училищни настоятели са били Стоян Маринов (кмет на с. Поликрайще), Никола И. Удварев, свещ. Иван П. Удварев, Тодор К. Донев, Васил Д. Гърдев, Ангел Караилиев, Марин Димитров, Никола М. Кушев, Цв. Пендов и др. Учителството е не само активен участник в културния, обществен и стопански живот на селото, но и инициатор на важни общо-селски начинания Учителите Тр. Кънев и др. подемат идеята за изграждане на паметник на участниците и загиналите в Освободителната и Бал-канските войни. Сформираният от тях комитет години наред събира средства и през 1923 г. паметникът е тържествено открит. Поликрайще, 1926 г. Бончо Бочев с трети прогимназиален клас Учителите са пионерите на читалищното дело в с. Поликрайще. Започват със събирането на книги и списания за читалня за населението, със сказки и вечеринки. През 1884 г., само шест години след Освобождението, учителите в поликраищкото училище Каранешев, Парашкев Иванов от Арбанаси, Христо Попгеоргиев, Трифон Кънев, Ангел Николов Терзиев, Никола Бочев Горидков, даскал Стоян от Лясковец, Атанас Кьорпенчев и местната общественост начело с кмета Кочо Хаджидимитров на учредително събрание основават читалище и избират председател — учителя Каранешев. Заслужено място трябва да отдадем на н. а. Бончо Бочев — диригент на хор „Бодра смяна”, който също е бил учител. През 1932 година под негово ръководство с учениците от шести клас е подготвена пиесата „Али баба и четиридесетте разбойника” и др. Учители — председатели на читалището, са били Цвятко Гърдев, Стойно Григоров, Атанас Караилиев 3—4 години, Петър Петров — 6 години и Георги Беливанов — около 20 години. Дългогодишни участници в читалищната самодейност са учителите: Иринка Тодоранова, Живко Коларов, \Трифонка Николова, Георги Георгиев, Маринка Беливанова, Добри Ковачев, Никола Джонгов, Тодорка Касакова, Стефка Сомова, Пеньо Христов, Никола Сомов, Руси Петковски, Николинка Ганчева, Никола Николов, Стефка Георгиева и др. Всички те са дали много от себе си за утвърждаване и развитие на читалището в с. Поликраище. Връщаме се в годините назад, четем за събития и личности и се изпълваме с чувство на гордост от оставеното ни наследство. Едно след друго прекрачват прага на родното училище поколенията. Живеейки в настоящето, нека не забравяме миналото, защото то е мост към бъдещето ни.